Статии

Както при моторните масла, така също и при диференциалните има стройна система за обозначаване на характеристиките им. Какво точно означава всяка една цифра или символ от означението на трансмисионните масла?

Има няколко стандарта или одобрения за означаване на трнамисионните масла - SAE J306, API, MIL и ZF.

Означения по SAE J306.

При този вид означения се използват цифрите 70, 75, 80, 85, 90, 140, 260. С тези цифри се обозначава вида на маслото дали то е лятно, зимно или всесезонно. Ето какво показва всяка цифра от означението на трансмисионните масла.

SAE Означение                t°C                         кинем. вискозитет

70W                                  - 55°С                         4,1

75W                                  - 40°С                         4,1

80W                                  - 26°С                           7

85W                                  -12°С                           11

 

80                                                                      7 - 11

85                                                                     11 - 13,5

90                                                                   13,5 - 24

140                                                                   24 - 41

 

Първата цифра означава температурата, до която маслото запазва вискозитета си. Това е и температурата на околната среда, до която е препоръчително трансмисионното масло да се ползва. Например за нашите географски ширини е препоръчително да се използват масла с означение 75W и 80W, като трансмисионно масло с означение 75W е по-добрият избор, защото има области в които температурите падат под -26°С през зимата. Разбира се при избора на масло е необходимо да се съобразяваме най-вече с препоръките на автомобилния производител.

Втората цифра означава лятната температура до която маслото запазва вискозитета си. При работата си в предавателната кутия или диференциала, температурата на маслото обиконовено е от порядъка на 40 - 50 - 60 °С. За по натоварените скоростни кутии температурата на маслото може да превиши 100°С.

Кинематичния вискозитет показва какво е триенето между слоевете в маслото. Колкото по-голямо е триенето, толкова по-добра е защитата на това масло и толкова по-високо натоварване може да понесе маслото без да се разкъсва масления слой.

Детайли

Написана от инж. Атанас Димитров

Главна категория: Секция 1

Публикувана на 21 Септември 2018

Създадена на 15 Септември 2018

Последно обновена на 26 Май 2019

Посещения: 5268

Степени NLGI

 

NLGI Grade е широко разпространена класификация за смазващи греси. Основано е от Международния Институт по Смазващи Греси (National Lubricating Grease Institute).  Гресите се класифицират по една от деветте степени в зависимост от тяхната консистенция.

Само NLGI Grade не е достатъчна за определяне на греси за специфични приложени, но е полезна мярка за качество. Докато науката Трибиология се развива, NLGI Grade, в комбинация с други базирани на тестове свойства е единствения метод за определяне на потенциалния стабилитет за различните греси за специфична употреба.  

Деветте степени са определени в резултат на серия работни тестове за дълбочина на проникване. NLGI Grade за специфични греси се определя с два вида тестова апаратура. Първата апаратура включва затворен съд/контейнер и бутало. Лицето на буталото е перфорирано за да позволи на греста да преминава от едната страна на буталото до другата докато буталото се движи нагоре надолу. Греста за теста се поставя в съда/контейнера и буталото прави 60 оборота, а през това време тестовия апарат и греста поддържат температура от 25 °C.  

Вече заработила, греста се слага в апарата за тест за проникване. Този апарат се състои от съд/контейнер, специално оформен конус и индикатор. Съда/контейнера се пълнят с греста и горната повърхност на греста се заглажда. Конусът се поставя така, че върхът му едва да се допира до повърхността на греста и индикатора е поставен на нула в тази позиция. Когато тестът започне тежестта на конуса предизвиква проникване в греста. След определен времеви интервал дълбочината на проникване се измерва.

Следната таблица показва степените NLGI при работно проникване:  

 

 

Степените NLGI от 000 до 1 се използват в приложения с изисквания за слабо прилепване при триене. Степените 0, 1 и 2 се използват във високонатоварени предавки. Степените 1 до 4 често се използват в търкалящи се лагери, а степента 2  е най-разпространена.

 

Консистенция на гресите - Малките номера са по-меки и по-течни, докато по-високите номера са по-твърди и, с презумпцията да стоят на едно място, където разливането е проблем. В таблицата отгоре са сравнени най-използваните NLGI степени с продукти от домакинството, които имат подобна консистенция.

 

 

 

Детайли

Написана от инж. Атанас Димитров

Главна категория: Секция 1

Публикувана на 03 Юни 2018

Създадена на 03 Юни 2018

Последно обновена на 26 Май 2019

Посещения: 4782

Биодизелът като съвременно гориво

Биодизел е гориво, произведено от биологични ресурси различни от нефт. Биодизел може да се произвежда от растителни масла (в зависимост местонахождението на производството това, което е традиционна култура за континента за Южна и Северна Америка от соя, за Европа от рапица и слънчоглед, за Азия от кокос) или животински мазнини и се използва в автомобилни и други двигатели. Това е най-перспективното и екологично чисто гориво. Рудолф Дизел изобретява своя двигател на базата на рапично масло.

Биодизел се произвежда също и от използвани мазнини.

Предимства на биодизела като гориво

Биодизелът подобрява работата на двигателя, увеличава мощността му, не съдържа сяра, намалява разхода на гориво и не на последно място-биодизела е по-евтин от конвенционалния дизел, тъй като не се облага с акциз. Изгарянето на този вид гориво в цилиндъра на двигателя не е съпроводено с образуването на нагар и отделянето на т.н. сажди.

Най-големите предимства на това гориво са: добиване от възобновяеми енергийни източници; на практика не замърсява околната среда. Според Европейска директива 5,75% от използваните горива през 2010 г. трябва да бъдат от растителен произход.

Биодизелът може да се използва като чист биодизел (означение В100) или може да се смесва с петродизел в различни съотношения за повечето модерни дизелови мотори. Най-популярната смеска е 30/70. Като 30% е Биодизелът а 70% е петродизел. 

Недостатъци на биодизела като гориво

Но има някои причини поради които той не е много разпространен. 

Някои от причините са:

• Чистият биодизел започва да замръзва при -10°C, ако е правен от растителни масла, но и при +16°C, ако е направен от животински мазнини
• Биодизелът разгражда уплътненията направени от гума. Така се разлагат О-пръстените и уплътненията на горивните помпи и те протичат от биодизела.
• Биодизелът се смесва добре с вода, което води до корозия, повече дим, понижена мощност...

Това налага използването на добавки за дизел или в по-ниски концентрации на биодизел спрямо петродизела.

Биодизелът разгражда гумените уплътнения и маркучи в превозните средства (предимно произвеждани преди 1992 г.), въпреки че има тенденция те да се се износили вече и/или да са заменени с уплътнения от Viton, които не взаимодействат с биоизела.

Биодизелът има по-висок смазочен индекс в сравнение с петродизела и това би могло да доведе до по-дълъг живот на инжекционната уредба. Той е по-добър разтворител от петродизела и има свойството да разтваря предишни отлагания в горивната система от употребата на петродизел. Като резултат от това горивният филтър може да се задръсти, ако се премине директно от петродизел на чист биодизел и се нуждае от по-честа смяна. Биодизелът има почистващ ефект върху горивната система. Препоръчително е, няколко пъти да се смени горивният филтър на 1 000 – 1 500 км след преминаването на биодизел.

Чистият биодизел (В100) може да бъде наливан дирекнто в резервовара за гориво. Както и петродизела, биодизелът през зимата се продава с добавки предпазващи горивото от замръзване. Все още някои стари дизелови двигатели имат гумени уплътнения и маркучи, които могат да бъдат засегнати от биодизела, но практически те трябва отдавна да са подменени. Биодизелът се използва от милиони коли в Европа и особено в Германия.

 

Тези материали са препечатани от Wikipedia и могат да бъдат рзпространявани свободно под лиценз Creative Commons Признание-Споделяне на споделеното;

 

Детайли

Написана от инж. Атанас Димитров

Главна категория: Секция 1

Публикувана на 29 Юли 2018

Създадена на 29 Юли 2018

Последно обновена на 08 Юли 2026

Посещения: 4938

Много често при смяна на маслото в двигателя, човека който го е сменил ни казва какъв е ресурса на маслото. Има хора които ни казват много дълъг ресурс - 15 000 - 20 000 км. Има други които казват, че въпросното масло трябва да бъде карано 5000 - 6000 км. Но има един косвен метод за определяне ресурса на новото масло, което е в двигателя. Единственото условие е двигателя да не „харчи’ масло по подразбиране / т.е. да няма течове или износени сегменти или гумички на клапаните /. Методът е много прост. Наливате масло до максимум на пръчката за измерване. След това единственото нещо което трябва да правите е да карате. Ако няма течове на масло от мотора или не "харчи" масло, нивото ще се запази за определено време. В някои случай това ще бъдат 5-6000 км. в други случаи 10-12 000 км. В момета, в който маслото започне да намалява и се наложи да доливате засичате пробега. Много е важно измерването на нивото винаги да става при едно и също положение на автомобила – да не е наклонен напред или настрани за да може измерването да бъде коректно .Това е ресурса на вашето масло. Вероятно ще има хора, които ще бъдат разочаровани от получения резултат, или такива, които ще бъдат учудени от пробега, който са изминали. Но според мен това е сравнително точен метод. При мен, в моя автомобил, ползвайки едно и също моторно масло Verkoll 10W40, резултатите са едни и същи всеки път – 20 000 км. Опитайте и вие.

Детайли

Написана от инж. Атанас Димитров

Главна категория: Секция 1

Публикувана на 21 Януари 2018

Създадена на 21 Януари 2018

Последно обновена на 19 Януари 2020

Посещения: 5114