Една от основните категории, по които се разделят маслата е в зависимост от това за какъв тип двигател са предназначени - бензин или дизел. Всичко идва от разликата в процеса на смесообразуване в бензиновия и дизеловия двигател. При бензиновият двигател гориво-въздушната смес се образува преди да постъпи в цилиндъра / поне при по-старите двигатели/. По тази причина, когато двигателя е студен се налага сместа да е обогатена, за да може при постъпването й в цилиндъра, след като част от горивото е кондензирало по всмукателния колектор, съотношениеото гориво въздух да бъде в такова съотношение, че да може да гори. По тази причина се търсят много и най-различни решения за обогатяване на сместа в бензиновите двигатели, докато двигателя загрее до нормална работна температура. В същност при работата на бензиновия двигател с по-обогатена смес докато е студен, част от горивото кондензира по студените стени на всмукателния колектор и цилиндровия блок, и се образува т.н. "пълзящ слой". Този пълзящ слой не може да бъде възпламенен, защото там съотношението гориво-въздух е извън границите на възпламеняемост. Така увличан от въздушния поток той влиза в цилидъра и оттам - в маслото. Винаги при запалване на студен двигател една малка част от горивото влиза в картера. По тази причина се налага в маслото да бъдят добавяни допълнителни съставки, които да стабилизират масления слой и да подобряват мазането , когато в маслото има бензин. Oт там идва и разликата между маслата за бензинови и тези за дизелови двигатели. При дизеловите двигатели такъв проблем не съществува, защото горивото се впръсква директно в цилиндъра и то се възпламенява още при впрскването. Това е и причината маслата, които са предназначени за бензинови двигатели да могат да бъдат използвани в дизелови двигатели, но маслата предназначени за дизелови двигатели да не могат да бъдат използвани в бензинови.